Храненето с малко дете понякога напомня на театрална сцена – с драми, преговори и неочаквани обрати. Едно време любимата супа вече е „отвратителна“, а картофите са „странни“. За родителите това често е повод за тревога, но истината е, че капризниченето на масата е напълно нормален етап в детското развитие. Важно е да не се паникьосваме, а да подходим с търпение, разбиране и малко хитрост.
Когато детето отказва да яде, то обикновено не го прави „нарочно“. Това е неговият начин да изрази себе си, да изпробва граници или да отстоява автономията си. Понякога отказът от храна е сигнал за нещо друго – нужда от внимание, емоционален дискомфорт или просто умора. Вместо да се фокусираме върху изяденото или неизяденото, по-добре е да обърнем внимание на атмосферата по време на хранене и на това как детето се чувства.
Спокойствието на родителя е ключът.
Без заплахи, подкупи или излишно напрежение. Храненето не трябва да се превръща в бойно поле. Много по-полезно е да ангажираме детето в процеса – дори с нещо малко, като да избере между макарони и картофки, да украси чинията си или да разбърка салатата. Така усеща, че има избор и контрол, което често води до по-голяма готовност да опита храната.
Още една хитрина, която често действа чудеса, е визуалното представяне. Превърнете храната в игра – нарежете зеленчуци във формата на звездички, направете лице от домат и краставица, подредете малки сандвичи като влакче. Детското въображение е мощен съюзник, когато става въпрос за апетит.
Поддържането на определен ритъм също е от значение. Редовни часове за хранене, без подхапване между тях, помагат на организма да развие усещане за глад. И още нещо – изключете телевизора, таблета и играчките по време на хранене. Колкото по-спокойна и фокусирана е обстановката, толкова по-вероятно е детето да се съсредоточи върху храната.
Понякога родителите се изкушават да подкупват с фрази като: „Изяж още три хапки и ще ти дам сладолед“. Това обаче създава вреден модел, в който храната се свързва с награда или наказание. По-добре е да покажем разбиране – ако детето не иска, просто предложете след време отново, без напрежение. Много деца се нуждаят от 8 до 10 срещи с нова храна, преди да решат дали я харесват.
И най-важното – бъдете пример. Когато вие се храните с удоволствие, без коментари за калории или „вредни“ храни, детето попива това поведение. В крайна сметка децата не слушат какво казваме, а гледат какво правим.
Разбира се, понякога тревогата е основателна. Ако детето отказва храна за по-дълъг период, губи тегло, изглежда отпаднало или има други тревожни симптоми – добре е да се консултирате с педиатър или детски диетолог. Те ще ви помогнат да изключите здравословни причини и ще ви насочат как да действате спокойно и уверено. В повечето случаи обаче, капризите на масата са просто част от порастването – една фаза, която с търпение и любов ще отмине.